– О, да! За мен тя е идеалът за момиче. – отговори Джери, докато не спираше да се взира към мястото където Габриела говореше с останалите. Алекс също неволно погледна натам. В този момент Габриела тъкмо се смееше с характерната си ослепителна усмивка. Тя грациозно отметна с ръка кестенявата си коса, която този ден беше пусната и разкриваше пълната си красота, разливайки се на меки вълни около шията и рамото ѝ. Погледите им продължиха надолу, следвайки извитите ѝ черти. По устав поличките трябваше да покриват коляното, но днес никой не спазваше това правило и Габриела не правеше изключение. Нейната поличка беше с поне три номера по-къса от позволеното.
– Ако искаш, мога да ви запозная – предложи Алекс правейки крачка към мястото където момичетата разговаряха.
– Не, не, не, не, не!!! – възпротиви се Джери. – Не съм подготвен!
– За какво?!
– Ако сега се запозная с нея, няма да има какво да ѝ кажа и ще приличам на глупак. Освен това с тази превръзка изглеждам ужасно и ще направя лошо впечатление!
– Ама…
– Първото впечатление е най-важно! – продължаваше Джери – Мисля да изчакам по-подходящ момент за да се запозная с нея, но ти благодаря за предложението!
Алекс седна заедно с новия си приятел. Лектор бе капитан Джордж Пиърс, който командваше кръстосвача “Ливингстън”. Той беше четиридесет и осем годишен едър мъж с посивяла коса и твърд поглед.
– Здравейте, кадети! Трябва да започнем днешното първо занятие с едноминутно мълчание в памет на загиналите вчера младежи и екипаж на транспортния кораб, част от нападнатия конвой, идващ от сборния пункт на планетата Скайла. – Всички замълчаха. Алекс се огледа и едва сега забеляза, че сиво-оранжевите униформи са с около една четвърт по-малобройни в сравнение с останалите. Това беше така защото унищожения кораб превозваше именно бъдещи кадети, които трябваше да постъпят на кръстосвача “Хелзинг”. Очакваше се другата седмица липсващите бройки да бъдат запълнени с кандидати разпределени на други места.
Лекцията започна. Високо над главите на кадетите се появи триизмерно холограмно изображение на изтребителя “MPSI Ягуар 7” – Многоцелеви Космически Прихващач “Ягуар” седем.
– Ягуар 7 въплъщава в себе си най-модерната технология на човечеството в областта на космическата отбрана – започна капитан Пиърс. – Ягуарите са основната ударна сила на флотските кръстосвачи, а името им от тяхната експлозивна маневреност, комбинирана със светкавично ускорение. Ягуар 7 има два мощни реактивни двигателя, които го изстрелват с девета светлинна скорост, въоръжени са с две 30-милиметрови плазмени оръдия и могат да носят набор от максимум 16 ракети с различно предназначение. MPSI Ягуар 7 e предназначен за водене на бой в открития космос и за поразяване на цели, намиращи се на орбитални платформи или планети с ниска атмосферна плътност. Модификацията Ягуар 7S позволява и навлизане в гъстите слоеве на атмосферата, каквато имат повечето обитаеми планети…
Докато слушаше лекцията, Александър не откъсваше поглед от проекцията на космическия изтребител, която се въртеше високо над тях. Това беше и причината той да е тук. Просто изгаряше от нетърпение да дойде момента, в който ще пилотира един от тези прихващачи.