По време на почивката Алекс остави за момент новия си другар Джери, който пък говореше в този момент с друг негов приятел на име Димитър. Двамата явно се познаваха от гимназията. Алекс реши да се възползва от възможността и да се запознае с хора от други кръстосвачи, тъй като щеше да има предостатъчно време за да опознае колегите си от “Перперикон”. Той започна да обикаля, чудейки се към кого да се присъедини. Доближи се до група от две момчета и едно момиче от кръстосвача Дунав. След като размени няколко общи приказки, той усети, че разговорът замира и се раздели с тях. Това обаче не го обезсърчи и той продължи да обикаля, считайки, че непременно трябва да завърже по-сериозен контакт с хора от друг кръстосвач. Изведнъж пред погледа му попадна групичка от две момичета и едно момче облечени в черно-червени униформи. По-точно вниманието му привлече едно от момичетата. Тя беше висока и стройна, с яркочервена искряща коса, светла кожа с лунички и кристалносини, леко игриво присвити очи. Алекс веднага я намери за изключително привлекателна, но с това се появи и притеснението да се запознае с нея и приятелите ѝ. В момента в който се хвана, че се страхува дали ще направи добро впечатление, Алекс си каза, че заприличва на Джери. Затова смело се насочи към малката групичка и ги заговори:
– Здрасти, аз съм Алекс! Вие май сте от Мадара а? – тримата изглеждаха дружелюбни и също се представиха. Момичето с червената коса се представи като Силвия Пламенова. Другото момиче, което беше с кафява коса и малко по-дребничка, но също много симпатична се представи като Беки Логън, а момчето се оказа нейния брат Бен Логън. Разговорът започна добре. Алекс се пошегува, че те са от “елитния отряд” защото са от флагманския кораб “Мадара”. Хубавото беше, че и тримата се оказаха общителни и явно имаха желание също като него да опознаят колегите си и от други кораби. Стигна се и до темата за това кой от коя планета е:
– Аз съм от Сердика – каза Алекс –Готино място е, но вече започва да се пренаселва, а и на места кварталите никак не се поддържат, особено улиците.
– Ние сме от Зебра 9 – отговори Беки. Това беше провинциална планета с добре развито селско стопанство. В умерения климатичен пояс се отглеждаха предимно зърнени култури, a в екватора и тропиците плодове, които после заминаваха за полюсите, където в обширни комплекси се замразяваха без разход на енергия и след това се изпращаха до други краища на Земния съюз.
– Родителите ни са много горди, че ни приеха като кадети във флота. Досега от семейството ни има само фермери. – отбеляза Бен.
– Ами ти от къде си? – Алекс отправи въпроса си към Силвия.
– Аз не съм от никоя планета… – отговори многозначително тя.
– Сериозно?
– Родителите ми са изследователи. Родена съм на изследователския кораб “Джеронимо 270”. После обаче със семейството ми сме сменили много кораби и космически станции, а на планети рядко се задържахме, за повече от десетдневна почивка. Последните пет години живях на космическа станция “Дженезис 27”, която изследва пулсиращата звезда Аурея 5.
– Значи би трябвало да се чувстваш като у дома си на борда на “Мадара”? – заключи Алекс.
– Да, аз съм дете на космоса.
Докато говореха, към групата се приближи друго момче с униформа на Мадара. Той беше висок колкото Алекс, но малко по-едър, със заресана нагоре и леко щръкнала руса коса. Имаше широка челюст и самоуверена походка. Без да каже нищо, той се приближи, прегърна Силвия през кръста и я целуна страстно по устните. Когато двамата приключиха с целувката, която на Алекс му се стори цяла вечност, новодошлият поздрави небрежно, без да сваля ръката си от ханша на Силвия:
– Беки, Бен, как сте?
– Бива, Стийв, запознай се с Алекс, той е от “Перперикон”. – отговори Беки.
Стийв хвърли изпитателен поглед върху Алекс. Изобщо не изглеждаше дружелюбен. Сякаш отдалече беше надушил намеренията на Алекс по отношение на Силвия и това никак не му харесваше.
– Гледам, че имаш желание да запознаваш с хора от нашия кръстосвач. Да не би да обмисляш да подадеш молба за трансфер след края на първия семестър? Алекс се учуди от този странен въпрос. Последното, което искаше, беше да попадне на кораба на баща си. Все пак му беше любопитно защо Стийв си мисли, че той би искал подобно нещо за това отговори на въпроса с въпрос:
– Че защо да искам да се местя?
– Е… – тук Стийв сви рамене и направи лека пауза – …все пак да си на борда на “Мадара” е по-престижно, при нас са най-добрите! – последното изречение силно разгневи Алекс, който и без това не хареса особено много Стийв. Той обаче успя да се овладее и да не даде видим изблик на гнева си.
– “Перперикон” е кораб с много подвизи и е чест за всеки, който е приет да служи на борда му...
– Но не толкова голяма чест, колкото да служиш на “Мадара”! – продължи да упорства Стийв.
– Стига! – опита се да го скастри Силвия, но той не и обръщаше внимание.
Разговорът обаче беше дочут от минаващи наблизо момчета, облечени в черно-зелени униформи. Единият от тях, доста едър, се намеси:
– Така ли, спорите кой кораб е по-велик, “Мадара” или “Перперикон”!?! Само да ви светна, че последните две години военните игри на кадетите се печелят от кръстосвача “Еверест”. Така че приятели, най-добрите са при нас! – в този момент към разговора, заприличващ все повече на скандал, се присъединиха и кадети от другите кораби.
– Беше ми приятно! – каза Алекс обръщайки се към новите си познати преди да си тръгне. Беки, Бен и Силвия му махнаха, а Стийв само го изгледа заплашително, докато си тръгваше.