– Тази машина – продължи Командир Кърт – е смъртоносна както за враговете, така и за тези, които са неопитни. Ето защо този семестър ще се учите на учебния Хигрус 25. – командрирът натисна друг бутон. Ягуарът се скри там, от където беше дошъл, а на друга платформа пред погледите на кадетите се издигна учебният изтребител. По форма наподобяваше Ягуара, но беше по-малък като размери. Личеше си, че не е с толкова мощни двигатели и здрава броня, а оръжията с които разполагаше, бяха две слаби плазмени оръдия, с които кадетите само щяха да се упражняват да стрелят, но в реална битка биха били почти безполезни.
– Днес, както и в следващите упражнения обаче, няма да припарите дори до това малко зверче – продължи командирът, а от чиновете се чуха отново въздишки на разочарование. Хигрусът на свой ред се скри. След това по продължение на стените на равни интервали се издигнаха двадесетина тренировъчни кабини. Това бяха симулатори, на които кадетите щяха да се упражняват, преди да им бъде позволено да се качат на истински изтребител, било то и учебен.
И така, кадетите заеха местата си в симулаторните кабини и упражнението започна. В първият момент Алекс и останалите се чувстваха разочаровани, че трябва да се връщат към симулаторите, след като още в училище бяха пилотирали истински совалки. Не можеше ли направо да се качат сега на учебния Хигрус 25? Когато обаче започнаха да изпълняват първите задачи на симулатора, като излитане от докинг станция и изпълнение на определени маневри, те установиха, че учебният изтребител е изключително бърз. Разликата със совалката от училище беше зашеметяваща. Алекс “разби” няколко пъти изтребителя си още при излитането. Трябваше да се вземат предвид и неща като прекалено бързото подаване на тяга - тогава двигателите “избухваха”, а пък ако завиеше твърде рязко, ускорението “G” ставаше повече, отколкото човешкият организъм би могъл да понесе.
Кадетите седнаха в симулаторите с опасението, че ще си загубят времето, но час по-късно станаха със съвсем различно чувство. Сега вече се страхуваха, че когато дойде моментът да се качат на истинските учебни прихващачи, може би няма да са готови за това.
През почивката Алекс успя да поговори с Габриела. Двамата имаха най-добрите резултати от всички. Той имаше петдесет и седем, а тя петдесет и четири точки, но дори това никак не беше добър резултат. За цял час изпълниха една съвсем малка част от задачите. Останалите кадети от класа показаха още по-плачевни резултати. Джери например успя да събере само двадесет и осем точки и “разби” прихващача си шестнадесет пъти.