През останалите три учебни часа кадетите продължаваха да се борят със симулаторите. Командир Кърт обикаляше около тях и им даваше напътствия, помагайки ту на един, ту на друг. Алекс започна да усеща, че се справя все по-добре. Габриела също не изоставаше и в едно от междучасията той разбра, че е успяла да го изпревари по точки. В края на последното упражнение се случи нещо интересно. В часа влезе младия лейтенант Арвин Кант. Той беше на видима възраст около двадесет и шест, завършил обучението си като кадет преди пет години. За това време вече имаше стабилна биография, включително и няколко битки с аркусианците зад гърба си. Алекс и Габриела веднага го познаха защото той заедно с другият пилот Гари Ламбърт се бяха качили на борда на транспортния кораб за да поемат командването след атаката на аркусианците. На Алекс дори му се стори, че Кант му намигна приятелски, когато го забеляза.
– Кадети! – започна Командир Кърт – това е лейтенант Арвин Кант – един от най-добрите ни пилоти. Ако си скъсате задниците от старание, един ден може и да се доближите до неговото ниво. – тук младият лейтенант наведе глава, очевидно се чувстваше неудобно, че така го хвалят. Кърт продължи:
– Сега той ще ви демонстрира как се минават първите три нива, които вие упражнявахте днес.
Всички наобиколиха симулатора, където лейтенант Кант започна да изпълнява първото упражнение. На него му бяха нужни по две-три минути, за да мине всяко едно от нивата. Останалите гледаха в захлас финеса и увереността, с които преминаваше през различните сложни маневри. Нещо, което те не можеха и да си представят, че бе възможно да се направи. Когато Кант приключи, стана от симулатора и всички вкупом му изръкопляскаха. Той, от своя страна, явно несвикнал с публичните почести, неловко се поклони. Едно от момчетата на име Питър Рамзес вдигна ръка, показвайки, че има въпрос.
– Кажете? – обърна се към него Кант.
– Сър, забелязах че при няколко от завоите, които направихте, компютъра отчете над 7 G. Когато аз го направя ми изписва, че пилота е изпаднал в безсъзнание и трябва да започна отначало. Как Вие успяхте?
– Ами...преди да започна влязох в настройките на симулатора и изключих опцията за повлияване от G-то. – всички се разсмяха.
– Ама, Сър, това не е ли мамене?
– Ако вие го направите, да – отговори Кант – разликата е, че аз мога да понасям такива натоварвания и в реални условия.
Всички ахнаха.
След края на часа Габриела беше крайно развълнувана. Изглеждаше силно впечатлена от изпълнението на Лейтенант Кант. По пътя към стаите не престана да говори на Алекс за това.
Вечерта четиримата приятели се бяха разбрали да се поразходят отново из периферната част на „Оазиса”. Габриела им беше пратила съобщения във спейсбук, че трябва да обсъдят нещо важно във връзка с основаването на техния огнен клуб.
Те имаха среща на портала, откъдето на всеки час излиташе совалка, обслужваща редовна линия от кръстосвача „Перперикон” до „Оазиса”.
Когато Алекс приближи откри, че Зак и Мегън вече бяха там. Те стояха на една пейка в чакалнята и се държаха за ръце. Забелязвайки го, двамата се пуснаха.
– Здравейте, явно чакаме само Габриела. – поздрави Алекс.
– Да, дано не закъснее много – отговори Зак, докато двамата си удариха юмруците за поздрав.
Габриела действително се появи малко след тях. Четиримата се качиха на совалката за „Оазиса”. По пътя си говориха за изминалия ден.