– Адмирале, Вие разсъждавате като военен и като стратег, и аз уважавам мнението ви. Но като президент, аз съм длъжен да гледам общата картина. А тя е, че ако изпълня желанието Ви, стотици населени светове ще попаднат в новата зона с повишена степен на сигурност. Това ще се отрази на техните икономики, ще повлияе негативно на живота на милиарди хора. Освен това не можем да си позволим да увеличим разходите за отбрана, тези пари са ни нужни за допълнителни стимули на икономиката. Знаете, че се намираме в труден период! – След тези думи Юлиян Стаматов се отпусна назад в креслото си и скръсти ръце. Той умееше да побеждава враговете в космически битки, сблъсквайки огромни армии, но почти винаги се проваляше в опитите си да постигне каквото и да било в разговори с политиците.
– Значи няма да направим нищо във връзка с повишената активност на аркусианците и зачестилите случаи на нападения! Казвам нищо, тъй като с останалите командири вече Ви обяснихме, че сме взели мерките, които са ни по силите.
– Не съм казал, че няма да направим нищо! – изрече президентът. – Към Шести и Седми флот ще се присъединят съответно по четири допълнителни разрушителя и по две фрегати със съответните екипажи. Освен това водим преговори, така че и Мараите да увеличат своето присъствие. Засега това е което мога да направя за вас, момчета. – След тези думи разговорът приключи.
– Е по-добре от нищо… – въздъхна адмирал Стаматов.
– Щяло да се наруши спокойствието на “стотици светове”, ако ги включим в пограничната зона – изсумтя Бове – цялата работа е че лятото идват президентски избори!
– Президентът е прав за едно. – Намеси се вицеадмирал Лао Ян, който до този момент не беше взел дейно участие в разговора – Ние наистина не можем да дадем адекватен отговор на въпроса: какво всъщност ни заплашва?
– Това е вярно! – съгласи се капитан Тодор Златев, командващ кръстосвача “Ливингстън”. – Ясно е, че аркусианците на Гразър целят нещо с тези атаки, но е пълна мистерия какво... От стратегическа гледна точка атаките са безсмислени!
– Докато не си отговорим на този въпрос, дори да изпратят още един флот да пази границата, аз лично не бих бил спокоен! – заключи Лао Ян. Лицето на адмирал Стаматов показваше, че и той е на същото мнение.

Тази сутрин Алекс се събуди с особено тягостно чувство. Облече се в униформата си на кадет и за първи път от началото на учебната година се погрижи тя да е безупречно изгладена. Предстоеше церемония, но не празнична. Когато отиде в столовата за да закуси бе още рано и нямаше почти никого. Седна сам на една от масите и започна да се храни. Скоро към него се присъедини Джери.
– Този изкуствено синтезиран бекон не струва! – отбеляза новодошлия.
– Мислиш ли? – попита учудено Алекс. На планетата Сердика също се бе хранил предимно с изкуствено синтезирани храни, особено месото, така че сега не изпитваше някаква особена разлика.
– Нашите отглеждат истински животни – процеди Джери, докато гледаше сандвича си с отвращение – и месото, и сиренето, и млякото са съвсем различни на вкус.
– Интересно…