Сигналът на предмета ставаше все по-силен. Те се приближаваха. Не след дълго достигнаха до просторно помещение. В таванът зееше огромна празнина и светлината се процеждаше, осветявайки метална маса, на която се намираше предмета – много, много стар преносим компютър, може би един от първите модели от края на двадесети век. Архаичният лаптоп свиреше някаква смешна осем-битова мелодийка, а на екрана светеше зелен надпис: “Много ценна информация”.
Зак едва доловимо се усмихна. Взе лаптопа, сгъна го на две, и го подаде на един от пехотинците:
– Ричард, вземи го ти! А сега да се изтегляме! – още преди да завърши изречението, пространството наоколо беше разсечено от гърмежи на автоматично оръжие. Всички инстинктивно потърсиха укрития. Двама обаче почти веднага бяха уцелени и боята от тренировъчните куршуми се разплеска по бойните им костюми. Маркирани по този начин, те се считаха за “убити” и трябваше да лежат на земята докато приключи състезанието. Зак първи се окопити и се подаде съвсем леко зад катурнатия метален шкаф, който му служеше за прикритие. Забеляза пехотинец на “Дунав”, криещ се неумело зад една колона. С кратък откос уцели противника оцветявайки костюма му в жълто и розово. „Убитият“ ядосано хвърли карабината си и се просна демонстративно на пода. Въпреки това попадение обаче, положението никак не изглеждаше добре. За няколко секунди Зак успя да прецени ситуацията.
– Със сигурност са успели да приземят най-малко два страйкъра!
– Да, и са ни обградили! – отвърна Малик. – Ако останем тук, ще ни избият!
Изстрелите идваха от всички страни. Десетимата оцелели пехотинци от “Перперикон” се бяха свили в тесен защитен периметър, а Дунавци заемаха укрепени позиции около тях. Накъдето и Зак да решеше да поведе хората си, щеше да се натъкне да добре прикрити противници. Трескаво обходи с поглед пространството, решавайки къде обръчът може най-лесно да се разкъса. Измъкна от колана си димна граната и я хвърли така че, да прикрие отстъплението им. Противниците бяха за кратко дезориентирани. Малката група, на „Перперикон“ последва Зак, който бягаше напред, прескачайки съборени на земята предмети и отломки. От дима не се виждаше нищо на педя разстояние. Зак тичаше по спомен към един от широките изходи на халето. Намирайки се почти до зейналата порта, успя да различи трима стреснати пехотинци от отбора на “Дунав”. Двамата с Малик реагираха първи и простреляха противниците, без да им оставят възможност да се прицелят. Перпериконци бързо излязоха от помещението и се озоваха в широк порутен коридор, където въздухът беше по-чист и имаше добра видимост. Релсите и изоставените вагонетки свидетелстваха, че тук са се транспортирали материали и продукция. Скоро пехотинците от “Дунав” започнаха също да прииждат в коридора и се завърза нова престрелка. Вагонетките се ползваха за прикритие и от двата отбора. Зак даваше инструкции на хората си и те бавно се изтегляха назад, докато Дунавците се опитваха да ги следват. Целият коридор се изпълни с миризма на сяра от стрелбата, гърмежите отекваха зловещо в затвореното помещение. В престрелката бяха уцелени още двама пехотинци от “Дунав”, но Перпериконци също загубиха един човек. Така оставаха само деветима. Скоро достигнаха до врата в края на коридора.