– Ако не беше действал по този начин, щяха да убият мен и останалите от пилотския екип. Тогава дори да стигнехте някак до кораба, нямаше да имате с какво да се спасите. Щяха да ви избият до крак, а мисията щеше да бъде провалена.
– Така е … – съгласи се Зак и я притисна към себе си – И все пак ми се иска никога да не ми се налага да взимам подобни решения...

През следващата седмица се състояха и състезанията между сухопътните отбори от втори, трети и четвърти курс на “Перперикон” и “Дунав”. Единствено второкурсниците на “Перперикон” загубиха срещу тези на “Дунав”, останалите два отбора победиха и така след общото сумиране на точките “Перперикон” елиминираше “Дунав” и се класираше за следващия етап на флотското първенство.
Същевременно се проведоха и всички състезания между останалите кръстосвачи от Седми флот. Така в преките елиминации кръстосвачът “Мадара” с категорично превъзходство отстрани “Ливингстън”, а “Хелзинг” след оспорвана битка взе надмощие с няколко точки над “Еверест”. Отборите на “Мадара”, “Перперикон” и “Хелзинг” щяха да се срещнат след един месец във втори кръг на турнира, където щеше да се определи окончателният победител.
Дотогава обаче някои отбори можеха да претърпят промени. По време на упражненията по бойно пилотиране кадетите непрекъснато тренираха въздушен бой помежду си, особено тези от тях, които влизаха в състава на отбора. Габриела следеше изкъсо представянето на Джери. Сега той и Алекс се срещаха интензивно в извън-учебно време и тренираха допълнително. Действително Джери имаше известно подобрение и оценките, които командир Кърт му поставяше постепенно се покачваха, но Габриела все още смяташе, че сред първокурсниците на “Перперикон” има далеч по-добри попълнения, които могат да заемат мястото му в отбора. Алекс обаче продължаваше да настоява, че с допълнителната тренировка Джери ще бъде абсолютно пълноценен състезател. Двамата сигурно прекарваха в открития космос повече време от всички пилоти на борда на “Перперикон”.
Един ден, след поредната изтощителна тренировка, те слязоха в столовата, за да обядват. Там нямаше почти никого, тъй като останалите отдавна бяха приключили с обяда. В началото разговорът се въртеше около пилотирането, после Джери захвана обичайната си тема:
– Забеляза ли, че Габриела е измислила нов начин да си връзва косата?
– А?
– Да, според мен така много ѝ отива.
– Ами…
– Обаче има и друго.
– Какво? – попита Алекс, макар и да не бе сигурен, че иска да чуе отговора.
– Имам чувството, че напоследък ми хвърля скришни погледи.
– Моля?! – Това вече беше нещо ново и доста по-смело в сравнение с обичайните коментари по външният вид на Габриела и последните ѝ снимки в Спейсбук.
– Ами да, сякаш ме следи с поглед, когато сме на упражненията. Винаги поглежда към мен, преди и след като се качим в кабините, всеки път, когато влизам в стаята или когато тя влиза. Често пъти поглежда към мен.
– Въобразяваш си! – отговори Алекс без дори да се замисли. Той познаваше добре Габриела. Като близки приятели, двамата прекарваха много време заедно. Ако имаше нещо сигурно в тази галактика то беше, че Габриела не се интересува от Джери.
– Не, човече не си въобразявам! – продължаваше да упорства Джери. – Знаеш, че наблюдавам поведението ѝ, стараейки се да не се набивам на очи. Доскоро, тя действително сякаш не подозираше за физическото ми съществуване. От известно време насам обаче ме гледа по един особен начин с красивите си кафяви очи.
Последното определение се стори на Алекс доста поетично и той тъкмо щеше да възрази, когато една мисъл мина през главата му. Може би Джери не се заблуждаваше за повишеното внимание от страна на Габриела. Горкият той обаче грешеше относно природата на този внезапен интерес.
– Може и да си прав… – започна предпазливо Алекс. Реши, че е време да разкрие на Джери част от картината. Знаеше, че ще го заболи от това, което му предстои да чуе, но ако наистина се стигнеше дотам да го изгонят от отбора и всичко му дойдеше като гръм от ясно небе, щеше да е много по-лошо.
– Мислиш, че Габриела ме харесва!? – Попита въодушевено Джери.
– Не, но… може би наистина те наблюдава от известно време.
– К-какво имаш предвид?
– Защо според теб се виждаме и тренираме допълнително? – попита внимателно Алекс.
– Какво общо има това? Събираме се, защото трябва да се подобря, понеже наближава новия кръг от шампионата и...
– Да, но останалите от отбора също са наясно, че ти се представяше най-слабо.
– Вероятно са забелязали, да…
– А Габриела е капитан на отбора, нали разбираш?
Физиономията на Джери ставаше все по-мрачна. Габриела го смяташе за слаб пилот, това не беше добре.
– Габриела ли поиска от теб да тренираме допълнително?
– Тя сподели, че имаш нужда от допълнителни тренировки и аз проявих желание да ти помогна – излъга Алекс.
– Значи трябва да се стегна, за да не я разочаровам!
Алекс поклати глава.
– Има нещо повече от одобрението на Габриела, за което трябва да се притесняваш.
– Какво имаш предвид?
– Може да загубиш мястото си в отбора.
– Но, как, нали съм част от нашия екип!? Заедно се класирахме по време на вътрешното състезание на “Перперикон”! Заслужил съм си мястото в отбора!
– Джери, теб винаги те свалят първи. Както по време на съревнованията с другите “Перпериконци”, така и срещу “Дунав”.
– Но…
– Габриела смята, че ще е страшно несправедливо, но има опасност командир Кърт да реши, че трябва да те замени с някой по-добър, чиито отбор обаче не се е класирал.
– Сериозно ли може да стане така?!
– Проверих и за съжаление почти всяка година се правят промени спрямо първоначалния състав на отборите. Кърт иска да спечелим и ако вижда в теб пречка ще те отстрани.