Тъй като се очертаваше да почакат, те си разделиха остатъка от хранителните припаси и закусиха. Чак към единадесет часа, отвън утихна, вратата се отвори и капитан Козмо ги изведе вън от кораба. Те помъкнаха саковете и чантите си и след като преминаха през докинг-станцията се озоваха на оживен площад. Самата станция още от самото начало даваше вид на мащабно съоръжение, цял град в космоса, с открити площи, сгради и дори собствен климат.
— За разлика от „Оазисът“, който притежава едва няколко научно изследователски лаборатории, на „Дженезис-27“ има предимно инсталации, свързани с изследване на вселената и разработване на нови технологии за живот в открития космос. — обясняваше Силвия. Поглеждайки нагоре, петимата видяха сградата, която се извисяваше над всички други.
— Това е обсерваторията. Родителите ми работят точно там — поясни Силвия. — Виждате гигантския телескоп. С негова помощ учените в обсерваторията на „Дженезис-27“ могат да правят едни от най-прецизните наблюдения на космически явления в целия Земен Съюз!
— Ще е супер ако можем да го разгледаме по-подробно — отвърна Габриела — но първо нека се настаним. Резервирала съм стаи в хотел „Дженезис Централ“.
Докато вървяха към хотела, Алекс забеляза, че Силвия разговаря с родителите си по старфона. Тя със сигурност щеше да пожелае да се види с тях веднага след като приключеха с настаняването. Дали щеше да поиска и той да дойде с нея? Знаеше, че вероятно е глупаво, но въпреки всичко се притесняваше от тази мисъл. Щом разберяха, че е гаджето на дъщеря им, родителите й несъмнено щяха да започнат да го гледат под лупа. Всяко едно негово действие или дума щеше да бъде мълчаливо оценявано. Това нямаше как да го накара да се чувства спокоен.
След като се настаниха в хотела, Силвия обяви пред всички:
— Слушайте, сега говорих с татко и той каза, че може да отдели малко време да ни разведе из най-интересните места от станцията. Искате ли да дойдете и без това до шоуто ни има цял ден?
Останалите приеха идеята с ентусиазъм. Това донякъде подейства успокояващо на Алекс, защото нямаше да са само двамата със Силвия и да е фокусът на цялото внимание. Все пак предстоящата среща с бащата на Силвия го изнервяше.
След кратко суетене цялата група тръгна заедно от хотела. По улиците на космическия град се разхождаха предимно хора по мантии с вид на научни работници. Имаше също и деца и тийнейджъри, които учиха в местното училище. Алекс си помисли, че именно това е средата, в която Силвия бе прекарала детството си.
— Какво те накара да оставиш този живот и да се насочиш към флота? — попита я Алекс.
— Странно е, че питаш. За мен промяната е доста по-малка в сравнение с останалите, които сте израснали на планети.
— Е, от тази гледна точка да. Имах предвид друго. Сигурно щеше да ти е лесно да се занимаваш с изследване на космоса. Да станеш учен като родителите ти.
— На станциите е скучно! Прекалено си ограничен в нещата, които можеш да правиш. Донякъде и във флота е така, но пилотирането никога не може да ми омръзне, а и срещам по-интересни хора — каза тя и се усмихна.