Алекс усещаше кънтенето на собствения си учестен пулс в слушалките. Намираше се в кокпита, двигателите работеха на празен ход, ръката му стоеше на дросела в очакване на заповедта за излитане. И ето началният сигнал бе даден. Ръката му натисна дросела и ускори Хигруса по пистата. Секунди по-късно вече летеше заедно с останалите от малката ескадрила на първокурсниците. Спомни си, че не беше излитал от наземна писта, откакто завърши училище. Всичките петнадесет изтребителя летяха във формация. Те трябваше да направят един пълен кръг около летището, за да изчакат двата големи транспортни кораба и тринадесетте страйкъра, набиращи височина по-бавно. След минути всички машини от ескадрилата вече летяха заедно, като изтребителите оформяха външния защитен периметър на групата, готови да атакуват всяка приближила се заплаха. Трябваше да бъдат превзети четири точки, като последната най-вероятно щеше да бъде атакувана в същия момент и от първокурсниците на „Мадара“. Тази точка имаше най-малко стратегическо значение, затова бе поверена на първокурсниците. След две минути ескадрилата вече се намираше над първата точка. Единият от страйкърите се спусна и кацна вертикално до входа на малката база, представляваща бункер сред скалите. От страйкъра слязоха четирима пехотинци, които тичешком нахълтаха в бункера и скоро над него се появи холографско изображение с емблемата на „Перперикон“. Това означаваше, че сега позицията е под контрола на техния отбор. Следвайки инструкциите, четиримата пехотинци се върнаха обратно на страйкъра, който излетя и цялата бойна група продължи полета си по посока на втората точка, където процедурата се повтори. Без да губят време, те се насочиха към третата, която също беше завладяна, без да срещнат никаква съпротива. Холограмният образ с герба на „Перперикон“ светна и те излетяха към четвъртата. Всички знаеха, че сега играта наистина започва. Алекс се взираше ту в сиво-розовата небесна шир пред него, ту в дисплея на локатора, очаквайки всеки момент на него да се появят вражески единици. Намираха се само на няколко километра от целта, когато на дисплея се появи малка червена точка. После още две. После цели седем. След секунди целият дисплей беше изпълнен с малки и по-големи червени точки изобразяващи различните кораби от ескадрилата на първокурсниците от „Мадара“.
— Тук Пиле едно, до база „Перперикон“, множествени контакти на дванадесет часа! — обяви Габриела по комуникационния канал. От централното командване отговориха:
— База „Перперикон“ до Пилета, атакувайте противниковите изтребители! Единици Алфа и Браво, започнете десанта като следвате плана!
— Алфа, прието! — чу се гласът на Мегън, която предвождаше отряда от страйкъри.
— Браво, прието — отговори Джери, който пилотираше водещия транспортер. Малката флотилия от страйкъри и транспортни кораби се снижи към платото, където се намираше базата. Същото обаче направиха и от отбора на „Мадара“. Мегън и Джери бързо разбраха, че платото е прекалено открито и няма да могат да направят десанта там, тъй като ще са под ударите на вражеската авиация, затова решиха да спуснат пехотата в подножието на южния склон. Явно кадетите от „Мадара“ предприеха подобна стратегия, снижавайки се откъм северния склон на платото.

Twitter