Изтеглете във формат за електронен четец!

Адмирал Юлиян Стаматов тъкмо влизаше в кабинета си на борда на флагманския кораб „Мадара“. След вчерашната загуба срещу „Перперикон“ всички офицери, с които имаше възможността да разговаря бяха в потиснато настроение. Той самият се чувстваше необичайно щастлив и се опитваше да им вдъхне увереност.

— Какво сте увесили нос, сигурен съм, че нашите кадети ще отупат „Хелзинг“ в следващия сблъсък! Още имаме шанс да спечелим титлата тази година!
Бе прекарал предния ден в компанията на стария си приятел вицеадмирал Лао Ян. Двамата наблюдаваха по тридевизора прякото предаване на сблъсъка, между отборите на „Мадара“ и „Перперикон“. И въпреки личната им връзка с тези кораби и техните кадети те бегло следяха развоя на състезанието. Вместо това направляваха гледната точка на тридевизора си по такъв начин, че да наблюдават Алекс и неговото представяне.
Истината бе, че Юлиян не познаваше добре сина си. Никога не беше отделял много време за него. Флотът стоеше на първо място в живота му. Даваше си сметка, че Алекс бе израснал повече с историите за баща си, отколкото реалното му присъствие. По същия начин той самия живееше дълги години с представата за сина си, отдалечен на хиляди светлинни години. Гледаше го как расте по снимките, които майка му качваше в спейсбук. Сетне, като поотрасна, от време на време се чуваха по старфона. Веднъж или два пъти в годината Юлиян посещаваше семейството си. В редките случаи, когато се виждаха, Алекс изглеждаше скромен и свит. Вероятно е искал да зададе толкова много въпроси на своя идол, но от притеснение не е смеел да го направи. Било му е по-лесно да намери материали за баща си в старнет, отколкото да го помоли лично да разкаже за някоя история. Юлиян осъзнаваше това едва сега в светлината на изминалата учебна година, в която има възможността лично да наблюдава сина си и неговата страст към пилотирането. През годините в редките случаи, когато посещаваше семейството си смяташе, че, не трябва да споменава флота, който заемаше останалите деветдесет и девет процента от времето му. Говореше за общи, банални неща, като как се справя Алекс в училище, климата на планетата Сердика, разпитваше майка му за близките роднини и други крайно безинтересни теми. Ето защо, избягвайки единственото общо помежду им, Юлиян и синът му така и не станаха близки.
На четиринадесетгодишна възраст Алекс, заедно с неговия най-добър приятел Зак, постъпиха във военната гимназия към флота на планетата Сердика. Зак се обучаваше в специалност пехота, докато Алекс влезе в пилотския клас. Оценките на приемните му изпити бяха отлични. По време на обучението си в гимназиалните години Алекс винаги даваше най-добри резултати. Това първоначално учудваше Юлиян, който смяташе, че с Алекс не си приличат и че флота няма да му приляга. Реши, че синът му иска да учи за пилот само, за да подражава на баща си и това ще го направи нещастен, тъй като истинската му сила е другаде. Резултатите обаче показваха обратното.

Twitter