Без да задава повече въпроси, Стаматов излетя от кабинета си и се насочи към мостика. Докато тичаше се чу оглушителен тътен, осветлението за миг намаля, а подът зловещо се разклати, запращайки Юлиян към една от стените, която той посрещна с ръце. За последен път подът се бе люлял под краката му по такъв начин преди осемнадесет години. Не можеше да повярва, че му се случва отново.
— Докладвайте! — бяха първите му думи, след като се добра до мостика.
— Сър, уцелиха ни със свръхмощно плазмено оръдие идващо от аркусианската структура! Сектори 7.5, 7.6 и 7.8 са напълно разрушени! Евакуираме персонала от съседните сектори, които също са пострадали — докладва главният инженер. С невярващ поглед Стаматов наблюдаваше гигантската, позната му от разузнавателните изображения структура на аркусианците. Бяха се заблудили жестоко! Всички смятаха, че това е орбитална станция около планетата Хелена 9. Предполагаха, че е производствен комплекс, аванпост, каквото и да е, но не и че е нападателен кораб, който един ден ще пресече граничната плоскост. От нея бяха излетели стотици аркусиански щурмови кораби и изтребители, които се биеха с Ягуарите от планетарната защита на планетата Хепсия.
— Получаваме съобщения от „Хелзинг“ и „Перперикон“, Сър. Те също са понесли по едно мощно попадение от тези гигантски оръдия.
— Стреляме ли с всичко, което имаме по това чудовище? — попита Стаматов.
— Да, Сър, веднага наредих на стрелковите батареи да подложат обекта на плазмен бараж. Също така всичките налични изтребители бяха вдигнати под тревога и излетяха преди две минути в подкрепа на планетарната защита — отговори първият офицер.
— „Хелзинг“ и „Перперикон“ да насочат техния обстрел в точката, където се целим ние! Така има по-голям шанс да направим пробив. Това нещо изглежда адски здраво.
— Да, Сър! — отговори адютантът, който поддържаше връзка с другите два кръстосвача и с ескадрилите.
— „Еверест“, „Дунав“ и „Ливингстън“ също да тръгнат към нашата позиция с пълна скорост! Нека от Седми флот на старите си позиции да останат само два от разрушителите! Всички останали кораби да се присъединят към нас!
— Сър, не се ли оголваме твърде много!? — попита Командир Едуардс.
— Не, те ни пращат всичко, което имат. Нямат с какво да организират достатъчно значима атака на друго място. Ние обаче се нуждаем от всяка помощ, която може да ни бъде оказана.
Често пъти по време на война, на Стаматов му се налагаше да взима светкавични решения. Трябваше да вземе предвид всички фактори, които знаеше и да поеме риск.
— Пратихте ли съобщение за тревога до централното командване? — попита той.
— Да, Сър! Четири кръстосвача от шести флот са на път, но ще пристигнат до два часа.
— Дотогава всичко ще е свършило! Разчитаме на подкрепленията от Седми флот! — каза Адмиралът.
— Сър, идва нов изстрел! — извика офицерът по сигурността. Свръх-мощните плазмени оръдия от аркусианската структура изригнаха втори залп. Корабът зловещо се разтресе, подобно на първото попадение.
— Докладвайте! — извика Стаматов, веднага щом подът се успокои.
— Много тежко попадение, Сър! Сектори 3.3, 3.4, 3.6 са напълно разрушени! Това е една от петте ни плазмени батареи, плюс околните сектори са в критично състояние — съобщи главният инженер.
— „Перперикон“ и „Хелзинг“ също докладват за тежки щети, Сър! — добави адютантът.