Глава 37 — Последният експеримент

Страница 1 от 9

Силвия излетя от леглото си, когато цялата стая се разтресе от оглушителна експлозия. Чу се звук от срутване. Библиотеката падна с трясък по средата на стаята и десетки книги се разпиляха по пода. Мегън също се намери на земята, уплашеният й поглед трескаво обхождаше бъркотията, а дишането й бе учестено.
— Тези от флота са избрали интересен начин да ни спасят! — възнегодува Силвия докато се изправяше.
— Ами ако не знаят, че сме в тази сграда?! — предположи Мегън — Ще ни избият! Пак е по-добре от това да останем в плен и този извратеняк Афтарон да си играе с нас…

— Виж! — възкликна изведнъж Силвия, сочейки към вратата. Двете механични крила стояха леко разтворени. Изглежда експлозията беше повредила механизма.
— Дали можем да ги мръднем?! — попита Мегън, поставяйки пръсти в отвора. Двете забравиха за умората и болката в мускулите и започнаха да дърпат крилата на вратата в противоположни посоки. Макар и бавно, вратите се поместваха. Босите им крака се приплъзваха в пода, докато се мъчеха със всичка сила да помръднат металните плоскости. Всеки милиметър им костваше огромни усилия, но също ги изпълваше с надежда за свободата, която можеха да си възвърнат. Навън продължаваха да се чуват ужасяващи експлозии от падащи плазмени снаряди и изстрелите на аркусианската противовъздушна артилерия. Понякога подът под краката им вибрираше, когато попадението беше твърде близо до затвора.
— Мисля, че е достатъчно! — каза Силвия. С усилие успя да се провре през тесния процеп между вратите. Мегън я последва и двете се озоваха в мрачен циментов коридор. Веднага ги побиха тръпки, защото по пода се стичаше студена вода. Някъде в далечината се чуваше шуртене вероятно от спукана тръба. Електричеството беше прекъснато и единствената светлина влизаше през малък прозорец в дъното на коридора. Експлозиите продължаваха да кантят отвън. Двете ходеха бавно, плътно една до друга. Оглеждаха се много внимателно. Донякъде познаваха етажа, бяха минавали по тези коридори и знаеха какви ужасяващи инсталации има зад почти всяка врата. Стараеха се да не вдигат шум, докато краката им джапаха в студените локви по пода.
— Мислиш ли че сградата е изоставена? — прошепна Мегън.
— Досега не сме срещнали никой от охранителите. Може би всички са изпратени да участват в защитата на базата.
— И аз на това се надявам…
Целта им беше да намерят стълбище. Нямаше как да напуснат затвора без първо да слязат на долния етаж. Скоро обаче попаднаха в част от сградата, която им бе непозната. Напредваха бавно, без да знаят какво ги чака зад ъгъла на поредния коридор. Някои от вратите зееха отворени, разкривайки празни лаборатории и кабинети. Навън интензитетът на експлозиите сякаш намаляваше. Мегън, която изучаваше цялостна бойна стратегия, веднага направи връзката:
— Спират бомбардировката! Това означава, че повечето стратегически цели са поразени и сега ще предстои десанта на сухопътните части.
— Много добре, момичето ми!