През всички тези години след края на голямата война, прекарани в пограничния район, Стаматов се надяваше никога повече да не види подобна гледка, но ето, че кошмарите му отново се превръщаха в реалност. Бавно обходи с поглед вражеските кораби един по един. Пое си дълбоко въздух. В момента, в който Седми флот навлезе в ефективния обхват на оръжията си, по негова заповед откриха огън по противника. На мостика се усети едва доловима вибрация, причинена от едновременното изригване на всички плазмени оръдия. От докинг-станциите на шестте кръстосвача като рояк пчели излетяха стотици изтребители. Плазмените оръдия на кръстосвачите, разрушителите и фрегатите святкаха ослепително, а техните снаряди оставяха безброй сияещи дири в пространството. Аркусианските кораби също не закъсняха и откриха безпощаден огън по човешкия флот. Събралите се на орбита стотици аркусиански изтребители се впуснаха срещу налитащите Ягуари. Огромната станция активира своите три свръхмощни плазмени оръдия, прицелвайки се в кръстосвачите „Мадара“, „Дунав“ и разрушителя „Петрохан“. Подът се разлюля под краката на Стаматов, когато корабът беше поразен от плазмения снаряд.
— Докладвайте щетите!
— Сър, попадението беше в сектори 6.5, 6.6 и 6.7. Бронята е понесла сериозни щети, но няма вътрешно проникване, секторите са невредими!
След тези думи на главния инженер Стаматов изпита силно облекчение. Новата броня наистина помагаше.
— Разрушителят „Петрохан“ и кръстосвачът „Дунав“ да се оттеглят малко по-назад, за да не понесат те следващия удар. Това важи и за нас, пилоти, нека се отдалечим!
— Да, Сър!
Стратегията на Стаматов беше да използва ротация, за да не излага едни и същи кораби на поразяващата мощ на оръдията и по този начин да предотврати загуби. Същевременно всички понасяха, макар и по-малки, щети вследствие на обстрела от останалите аркусиански бойни кораби. Бронята обаче се справяше добре. В първите десет минути от началото на битката нито един флотски кораб не се намираше в критично състояние.
Далеч по-кръвопролитна беше битката на изтребителите. Макар и да вземаха превес над противника, Ягуарите понасяха много загуби. За първите десет минути над тридесет изтребителя бяха унищожени. Аркусианците обаче намаляваха с по-бързи темпове. По време на първата битка в орбитата около Хепсия те изгубиха значителна част от най-добрите си пилоти. Сега бройката беше попълнена от по-неопитни и това си казваше думата. Петнадесет минути след началото на битката, в пространството около Хелена 9 вече летяха много повече флотски изтребители, отколкото аркусиански. Една част от Ягуарите се заеха да преследват остатъците от вражеската ескадрила, другите започнаха да атакуват аркусианските бойни кораби, увеличавайки по този начин огневата мощ на флота. Положението не изглеждаше никак добре за аркусианците. Един от кръстосвачите им беше взривен и скоро съдбата му последваха два от разрушителите. Аркусианците рискуваха да загубят цялата си флотилия и космическата станция щеше да остане сама. Силите на Гразър обаче явно нямаха намерение да понесат такава голяма загуба, затова най-неочаквано решиха да преминат в отстъпление. Техните кораби, заедно със станцията, напуснаха орбитата на планетата Хелена 9 и се насочиха към вътрешността на аркусианското пространство. Седми флот стоеше на първоначалната си позиция и скоро щеше да изпусне противника от обхват.
— Сър, ще се измъкнат! Какво да правим?